България, Одриско цясарьство, Ария, Перки, Дунавска цивилизация, земя на едни и същи древни хора.

Още преди 2 десетилетия не бях учуден в това, че българите и нашите предци са люлката на цивилизацията, а не съседите ни - гърци, които данайци също са създадени от същата тази наша цивилизация. Обаче тази люлка на Европейската цивилизация, която се води сега, е част от дановото коляно, сиреч - евреите, които имат силни лобита навсякъде из света. Почти вече 2500 години си присвояват чуждата култура, като най-безсрамно крадат от всичките си съседи, които са истинските балканци, а не пришълци. Става малко, пришълеца (крадеца) вика: ДРЪЖТЕ ПРИШЪЛЕЦА (КРАДЕЦА)! Това съм го разбрал от живота си в Гърция и езика, който съм научил на място, а не в университет в България. Така съм разбрал, че голяма част от сходните ни думи, нямат обяснение и корен в гръцкия, а точно обратното. В българския език е значението и коренът.

За да добиете представа за всичко, което ще Ви поднеса сега, трябва да се върна много назад във времето, откъдето започва - ТО.

Това са земите на Европа, абсолютно всички, в които се появяват нашите предци със свидетелство за това.

Първото нещо, което прави впечатление е, че всички стари богове са или бикове или крави. ЙОници или ЙОньци (уници - уньци, или юници - юньци), откъдето произлиза и името уну-гури (оно-гури). От ЙО - йоницата (Исис), произлизат и данайците, според техните лъжи, която е женена за Телегонъ, или Осири - пастирът. Морето на Балканите носи нейното - Йоницко (Йонийско) - кравешко. А отсреща - Тиренско, по Тирен, син на Телеф.

Това и откриваме 35 хиляди години пр.н.е. по пещерите в днешна Франция и Испания, до преди 2000 години - части от Римската империя с одриска армия.

Докато не стигнем до остров Крит - 2700 години пр.н.е. Слънце на български и санскрит е арь, ꙗрь - ярък, арка или ореол. Ро, Ре, Рай.

И не стигнем до българите - 1000 години след н.е.

От около 7 хиляди години пр.н.е., по рисунки в Индия - разбираме, че древните вече са опитомили бикъ, или първоначално - туръ, от която българска дума - произхождат, гръцката - тавро и римската - торо.

В по-късни времена - разбираме, че родовото дърво започва с главата на туръ и неговите разклонение - клони, или на старобългарски венѥ (вень, венети), или клон, който свързва. По богинята Веньдис, пренесена от расените (етруски) от Мизия на Апенините. Това и означава името на одрисите в Одриското цѣсарьство с корен - дрѣво, дрьжати - държа, или дрожати - дръзки - дрозки, ꙗдро, които надписи на монетите им са: Одроꙁон, Дроꙁон.

Виждате и самият туръ (бикъ) на монетите. Ето тук и самото дърво!

На самото дърво - волски глави, а от другата страна двойна секира, която е герб на одрисите, но която също в линеарната писменост А и Б, е буква А.

Тя произлиза от арелис, по-късна форма - ωрелъ, ωрьлъ, която е със значение - аружже (ωружѥ).

Разбира се, от нея произлиза и римската дума - Армия, или въОръжаване. По името на Арес - арелът, с корен Арь, Ꙗрь, или - Слънце, лъч - светлина.

Секирата или арелът, ги виждате горе на езическият ни стар герб, а той се среща най-рано на остров Крит - 2700 години пр.н.е. върху керамични съдове.

Ето и самият бикъ, с корен - бликъ, на самото дърво на Савазий, от съвѧꙁати свързвам, която връзка е между - Звертурдо (звѣр туръ - бик), Бакхус (познат в Египет - Букхис, Bukhis - буки), но и Арес (арел - ωрел).

Ето го и Звҍртурдо, засвидетелстван с Ꙗмба Доѷли. Τεω Ζβερθουρδω κια Ιαμβα Δουλη.

Ето я и самата Връзка, също така и Тешуб - Тесуб, със значение - тешѫ, тешеши, тесати, тесали - сека, секирата върху волските рога, който Тешуб е Телипину, Звҍртурдо (Зевс), Баал - благия, Адад и т.н. Самият корен - благ, блег, е със значение - бикъ, бликъ, блигскъ, блискъ - блясък, блѣскъ. И който е: (*bʰleyǵ) - блег, благ, блъг - блг. БЛЪГАРꙌМЪ, но също и БЛЪГ-АРИНЪ, по Арина - богинята Слънце.

Бикът - телето, тьло - основа, ядро, тҍло, и над него арелът - лъча, светкавицата - аружже, или светия дух.

Най-рано срещаме главите (формата) на воловете по дърветата в пещерата Магурата до нашите рунически символи. Това не са гроздове или шишарки, а волски глави.

Разбира се изобразена и така.

За формата на секирата, линеарна, руническа и глаголическа буква А, ни се обяснява в изображение - орли секири, със символа на Арес по дръжките.

Няма да пиша за руните по Магурата - сега, защото нещата са твърде много, но това, което сравнявате с кирилическите букви, не са точните звукови стойности, а съвсем други. Иначе сега, свободно щяхме да четем - руните. Сега ще наблегна на символът - ⲓⲨⲓ, но преди да го сторя, ще направя някои разяснения.

Защо срещаме бикъ за върховно божество? До колкото съм разбрал, освен, че е с корен - блик, блясък, бикът е волята - вол, тялото - теле, йоньць - юнак, здравина, силата, която е въплъщение на НЕПОБЕДИМИЯ СОЛ, Сольць - силица, Сълньце - силно. НЕПОБЕДИМА СИЛА. Такова друго животно въплъщение на Слънцето е Слонъ. До 13-и век Слънцето е изписвано - Сълньце (*Sъlnьce). Обаче на Балканите, слонове не е имало, а здрави - бикове. А от волъ и конь, произлиза думата Волкан.

Орелът, разбира се, е светлина, лъч, също и оружие - аружжа. Неговата форма краси мечове, освен секири.

Това последното е гетски жезъл, а не скитски, в земите на одрисите, и в частност кровизите - покровители, клон на гетите, което име носи княз Кроват. Нищо, че скитите - скитати, са масагети - мизи и гети.

На кровизите (Κρόβυζοι), пет пъти редактирам името от кробизи на кровизи, и пет пъти го свалят от Уикипедия. Защо ли? То е ясно защо.

Де факто гетите не носят името - склавини, а скалвини, виещи арли (ари) скални светилища. Оттам идва и наименованието на мечът скалме - сѣкал ме, също по солвъ (славей) - кремък.

Всички наши князе носят скалвински имена, а не тюркски.

Авитохолъ от авити, явя.

Ирникъ по Ир - светлина (миръ), и никати - никна.

Госунъ по гостинъ, гостити.

Безмеръ.

Кроват с епите Коуртъ - петел този, или покровител.

Исперих, Испор по частицата ИС (И Слънцето), ИСтек - ИЗток, перих по Перки (Ария), поря - перя.

Тервень от Уваровият препис - Трҍвень, по месец Май, или Тревен - Тревил (Тривелио).

Омортѧгъ по омора и тѧгота, тѫга. И т.н. и т.н. Той последно е гонил християните, или гръцкия канон, който ни се налагал отвън. Всички до Пресианъ са били езичници, вярващи в старата ВѢРА по ВАРЪ - горещина, зной.

Самата титла КАНАСИ - KANASI, е засвидетелствана на Крит преди 3700 години, а тя е сродна на ΚΑΝΑΣΥ и KANESV, като кань (*kanь), кен, кън, конь - начало, предел - край, но и ΑСи (ЙЕси -  ѨСи) и ЕСи (Ес) са местоимения на по-късното АЗъ и ꙖꙀъ (Язе), които го имаме в етимологичен речник. А... Ꙗ (Я) и А са лични местоимения.

Кой ще лъжем? И ето как след време идва изписването - КЬНѦꙀЪ, КНѦꙂЪ и КЪНѦꚂЪ, като КН и КЬН са съкращения от КОНЬ, КАНЬ. А съкращение на КОНЬЦЬ - край, е КО'Ц.

Няма ханове, няма канове, а КАНЬ-ѦСЪ, КЪНЬ-ѦꙀЪ. Биги, Виги знаете какво е, нали? Също Бага, Бого? Това всъщност са по-новите форми на ИГИ, АГА, ОГО - ОГЪН. Като иГи се е изписвал преди 10000 години така - ⲓⲨⲓ,  но също и така FⲓⲨⲓ, което ще рече БИГИ - бикъ огън, бликъ огън, за който говоря от самото начало.

Под единия символ имаме и сърпа за сезон - Жетва, в месеци - червени, жарки.

Самият символ срещаме и така.

На който пише - Ѷ ⲓⲨⲓ Ꙋ (ѶО - ⲒꙌ - ЙО), или Ѝ ОГЪН ЙОньца - вол. Последната лигаТура - ЙО (Ꙋ), е символ за съзвездие - бикъ (телецъ).

Надписът го срещаме и при арийците.

И (Ꙟ) ИО (ꙋ) - ИИГИИ. Тоест бог - Госпати, Господ, или Гопати - (Shiva Pashupati), Шива Пашупати.  Изображението само говори - всичко.

Ето тук имам изображението и от друго място.

Всички тези неща драги българи се обясняват през българския ѧзыКЪ (АЗ КЪМ, към - начало, посока), но не и през гръцкия или латинския. Има регистрирани думи на Балканите, които са пред-индоевропейски, а те се обясняват на чист славенски, или гето-скалвински език. На нашите предци. За буквите в Магурата ще Ви обясня другия път, къде се срещат повечето и кои са със сменена звукова стойност заради гръцкия канон. 

Ето и самото езиково дърво според някои чужденци, което много ме заинтригува и, което отговоря на действителността.